Изследвания за теорията и темата на детската и юношеска литература, дидактиката на поезията, четенето за удоволствие, читателските клубове, творческото писане и изразяване - Книгата на знанията.
В Първа част се представят изследвания за теорията и темата на детската и юношеска литература. Първоначално, и чрез спектър от книги на гръцката, а също и на преведена литература за деца и юноши, се опитва да се проследи техният реализъм и да се подчертаят фини проявления на това. След това, в серия изследвания, се доближават от страна на интеркултурността и екологичната теория съвременни книги от детската и юношеска литература. Също така се проучва начинът на разказване на магически реализъм в произведения на гръцки автори от детската литература.
Накрая, описвайки "литературния" урок по математика в контекста на възможностите и трудностите, които предлага един текст (фрагментарен образ, подразбирани изрази, абстрактност), се изследват възприятията, които го пронизват.
Книгата на знанията представлява ексклузивната разработка на Втора част. Става въпрос за до голяма степен неизследвана област в гръцката реалност. В конкретното изследване, книгата на знанията се разглежда в контекста на трите полюса на читателския/творчески процес: автора, текста и читателя.
В Трета част се представят изследвания в контекста на дидактическата практика и особено на творческото писане. Първоначално, се предлага план за подхода към поезията, който се основава на опита на учениците и е свързан с участието им в първоначалното създаване. След това, като резултат от изследователска дейност, предлагаме план за четене за удоволствие, който се основава на екосистемната теория.
След това, изследването за читателските клубове има за цел изграждането на теория с практически параметри за тема, която в последните години се изпитва в гръцката реалност. Вярвайки, че литературата може да развива както театрални любители, така и читатели с удоволствие, предлагаме определени действия, които се основават на конкретни теоретични принципи.
Накрая, се развива теоретично и се описва емпирично работилница за творческо писане (от разказването до резюме) и след това производството на по-сложен текст, а след това "киновен" език (от резюмето до създаването на история, или от образното изобразяване до създаването на импровизирана/ръчно изработена "късометражна" лента).
