Първият биограф на Молиер Жан-Леонор Льо Галоа де Гримарест ни информира (1705), че Молиер е вдъхновил Персониак заради един местен жител от Лимож, който, една вечер, докато се играе представление, се скарал жестоко с актьорите и разгърна, в цялото си величие, глупостта си. Авторът след това, за да се отмъсти, го направил герой на пиесата си.

Съгласно друга версия, Молиер е имал идеята да пише Персониак, за да осмее жителите на Лимож, след едно свое пътуване до Амбазак, където част от местното аристократично общество го посрещнало доста студено. Както и да е, комедията беше изиграна с голям успех и по време на живота на автора, и след смъртта му.

На пръв поглед историята е много проста: Един провинциалист отива в Париж, за да се ожени за Жулия, дъщеря на Оронт, която обаче обича Ераст и който също я обича. Ераст, с помощта на Сбригани, Нерина и Лусет, прави толкова глупости на Персониак, че накрая той е принуден, за да избегне неприятностите, да поеме по обратния път към селото си, без да осъществи първоначалното си желание, а именно брака.

В историите, в които има бракове насила, всичко завършва със щастлив край, както повелява комедията. От една страна са 'добрите' влюбени, които поставят чувствата си над парите, а от друга, тези, които използват възрастта си, властта, която имат, и парите, за да успеят да се оженят, което обикновено не им се получава.

В произведението 'Господин дьо Персониак' обаче нещата са по-сложни: Добрите и лошите се смесват до такава степен, че в крайна сметка не знаем кой печели и кой губи и дали трябва да се радваме на щастливия край на двойката, или да съчувстваме повече на нещастния Персониак, отколкото на двойката, която е изложена на риска да не се свърже с брачните вериги.