Пеер Гynt е несъмнено най-ексцентричният от всичките поеми на Ибсен. Поетът все още не е напълно господар на изкуството си. Но имаш в замяна поезия, която е по-енергична, и е толкова богата, че може да се каже, че разпилява около себе си перли.

Като сатирична персонификация на психологията на един народ, Пеер Гynt може да бъде поставен в същата категория с фигурите, създадени от поетите на други нации, за да се подиграват на сънародниците си, каквито са били Тервантес и Дондe. Дон Кихот обаче е много по-значима фигура в сравнение с Пеер Гynt. Тартарин е много по-малък. Все пак, тримата са роднини.