Семейната среда е полето на конфликт в "Йоан Габриел Боркман". И докато градският сън за материално благосъстояние и социална издигане е многократно атакуван, в сърцето на драмата се разпознава основният хенриковски проблем: ролята на индивида - и по-специално на "изключителния" - в обществото.

"Аз усетих заключените милиони; чувствам металните им вени, плоските им ръце, които се разгръщат, клончета, подобни, към мен... Искам, обаче, сега, да ви прошепна, в нощната тишина. Обичам ви! Вас!, които се намирате наполовина мъртви в тъмните дълбини! Обичам ви, жадни богатства за живот... заедно с цялата ви блестяща свита на силата и властта! Обичам ви, обичам ви!"