Г-н Лаймаргос беше много, много лаком. Обичаше постоянно да яде. И колкото повече ядеше, толкова по-дебел ставаше! А лошото беше, че колкото по-дебел ставаше, толкова повече гладен се чувстваше! И колкото повече гладен се чувстваше, толкова повече ядеше! И колкото повече ядеше, толкова по-дебел ставаше! И така продължаваше лошото!