Португалия е първата европейска държава, която колонизира Африка, и също така последната, която се оттегля, почти пет века по-късно. По време на така наречената си културна мисия в Африка, португалците се сблъскват с много въстания, но нито едно не е толкова сериозно, колкото партизанската война, която започва в Ангола през 1961 г. и две години по-късно в Португалска Гвинея. Докато Ангола има стабилна икономическа инфраструктура, това не се отнася за малкия западноафрикански анклав, който ще стане Гвинея-Бисау. Съветите и кубинците смятат, че понеже тази малка колония - приблизително с размерите на Белгия - няма ресурси и малко население, Лисабон скоро ще отстъпи. Те бъркат, тъй като военните действия продължават повече от десетилетие и 11-годишната борба се превръща в най-интензивната от трите африкански колонии на Лисабон.

Това е класическа африканска контраатака, започнала през януари 1963 г., но никой не я забелязва, защото новините от Виетнам поглъщат цялото внимание. Съветската насочена контраатака в Португалска Гвинея ще продължи и ще подготви почвата за войните, които последват в Родезия и днешна Намибия.

Страници: 240, Размери: 15.6x15.6cm