Снабден с солидна теологическа и литературна подготовка, Панайотис Тома успява в това есе, по плътен и мигновен начин, да представи различните съставки, които управляват шедьовъра на Кафка, и да доведе постепенно дискусията до плодотворно размисъл около нажежени вечни проблеми, като различността и изолацията, които често произтичат в един строго „нормален“ свят, а също така и разпадането, болестта, старостта и разбира се смъртта.

Изключително уместен е и изборът му да завърши с характерно стихотворение от Кики Димула, в което се изразява —с други термини, разбира се, но не по-малко провокативно— цялата трагичност на човека, тревогата и раздирането, които срещаме и в Превръщането на Кафка.

Д-р Ева Поливиу

Филолог, преподавател, автор