Тази книга разглежда култовете към героите в Спарта, основавайки се на археологически и литературни данни. Николета Павлиди анализира местните особености на едно общогръцко явление, което може да ни помогне да разберем мястото и функцията на героите в гръцката религия. Въпреки че се смята, че култът към героите е бил особено популярен в Спарта, малко се знае за тези култове както по отношение на материалните доказателства, така и в исторически контекст за тяхната популярност. Данните от култа към Елена и Менелай в Менелайон, култът към Агамемнон и Александра/Касандра, Диоскурите и други, които остават анонимни за нас, се считат за локално явление, което отразява развитието на общността и социалното съзнание на града. Освен това, чрез анализ на типологията на култовете се стига до заключението, че в Спарта границите между божественото/героичното/смъртното са били размити, което позволява голямо разнообразие в изразяването на култовете. Находките, топографията и архитектурните доказателства позволяват анализ на видовете приноси към култовете към героите и оценка на архитектурата, която е приютявала такива култове. Поради материалното и пространственото разпределение на находките, се твърди, че Спарта е имала голям брой героични светилища, разпръснати из целия град, което свидетелства за ентусиазирана и дълготрайна местна практика на приноси на общинско ниво.