Римската имперска армия беше един от основните фактори за упражняване на политически контрол от императорите. Ефективното политическо управление на армията беше необходимо за поддържане на сигурността и благосъстоянието на империята като цяло. Тази книга анализира средствата, чрез които императорите контролират своите войници и запазват тяхната лоялност от битката при Актиум през 31 г. пр.н.е. до падането на династията на Северите през 235 г. н.е.

Последните открития революционираха нашето разбиране за римската армия. Това изследване предоставя актуализиран синтез на поредица от данни от археологически, епиграфски, литературни и нумизматични източници относно връзката на императора с неговите войници. Той доказва, че тази връзка беше силно лична. Императорът не беше само главнокомандващ, но и техен покровител и благодетел, дори след пенсионирането им. Въпреки това управлението на армията беше по-сложно от тази връзка император-войник.

Една ефективна армия изисква подходяща военна йерархия за налагане на дисциплина и ръководство на войските ежедневно. Това имаше особено значение за имперската армия, която беше основно разположена по границите на империята, представлявайки по същество набор от отделни армади. Императорът трябваше да гарантира лоялността на своите офицери, изграждайки взаимно изгодни отношения с тях. По този начин имперската армия се превърна в сложна мрежа от взаимосвързани връзки на вярност, които защитаваха императора от военна подривна дейност.