Рицарите на Свети Йоан се развиват по време на Кръстоносните походи от монашески орден, който предоставял хостели за християнски поклонници, посещаващи Йерусалим. Необходимостта да предоставят въоръжени ескорти на поклонниците започнала тяхното преобразуване във Военен орден. Страстта и дисциплината им ги определили като елитна съставка на повечето войски на кръстоносците и рицарите Госпиталиери (както били известни) участвали почти във всички големи сражения, включително Хатин, Акре и Арсуф. След повторното завладяване на кръстоносните кралства от мюсюлманите, орденът продължил да се бори от нова база, първоначално на Родос и след това на Малта. Премествайки се към морето, рицарите станали една от големите морски сили в Средиземноморието, защитавайки християнското търговско корабоплаване от варварски пирати (и все по-често обръщайки се към пиратството, тъй като финансирането от техните имения в Европа се изчерпвало). Те осигурили критична защита срещу ислямската експанзия в Средиземноморието, съпротивлявайки се решително срещу масивна обсада на Малта от османските турци през 1565 г. Орденът останал важна сила в Средиземноморието до поражението си от Наполеон през 1798 г.