През август 1071 г. византийският император Роман IV Диоген повежда мощна армия, за да се противопостави на нападенията на селджукските турци в източното сърце на Империята. Под ръководството на турския султан Алп Арслан, Роман е принуден да води битка с половината от своите войски близо до Манцикерт. В края на съдбоносния ден голяма част от византийската армия е избита, останалите са разпръснати в бягство, а императорът е в плен. В резултат източното сърце на Империята е отстранено, и тя е сериозно отслабена, докато турската сила бързо се разпростира, водейки византийски призиви за помощ от Западна Европа, което вдъхновява Първия кръстоносен поход. Тази книга поставя битката в контекста на военната история на византийската Империя и на Ислямския свят (арабски и селджукски турци) до ключовия сблъсък при Манцикерт през 1071 г., с особено внимание върху произхода, процеса и резултатите от тази битка. Анализирани са съставът, оръжията и тактиките на различните противникови армии. Последната глава е посветена на оценката на влиянието на Манцикерт върху стратегическата позиция на византийската Империя в Анатолия и на ролята на битката като _causus belli_ за Кръстоносните походи. Десетки карти и диаграми на битката подкрепят ясния текст.