През последните шестдесет години писанията на Жан-Пол Сартр вероятно са повлияли повече на Запада от всеки друг философ и литератор. В теоретичните си произведения Сартр положи основите на оригинално учение за екзистенциализма. Въпреки това вниманието му беше насочено към свързване на теорията му с човешката реакция и практическите изисквания на живота. За да постигне това, той пренесе философските си концепции в своите романи и театрални постановки, подлагайки ги на изпитание чрез въображаеми преживявания. Неговата уникалност се състои в успеха, с който той доказва полезността на екзистенциалисткото учение, създавайки едновременно произведения с висока литературна стойност. Така, Сартр стана журналист на собствената си литературна мисъл. Първоначално представена като лекция в Париж през 1945 г., „Екзистенциализмът и хуманизмът“ е основната защита на екзистенциализма от Жан-Пол Сартр, като учение истинно на човечността, което е в противовес на чисто нихилистично убеждение, и план за неговото практическо приложение в ежедневния човешки живот.

Това изследване на един от централните принципи на философската му мисъл е станало необходимо въведение в неговото творчество и основен текст за всички студенти по философия.

• Страници: 124