Референтно произведение, което предлага преглед на историята на Византия, от 285 г. сл. Хр., когато тя се отделя от Западната Римска империя, до 1461 г., година, през която е унищожено последното византийско държавно образувание.

Държавата и обществото на Византия преминаха през множество кризи и триумфи през всичките си години, преживяха периоди на упадък и възстановяване. Византийската империя, съществувала в продължение на дванадесет века и разпростряла се на три континента, свързва древния с по-новия свят, формулирайки и предаваща гръцки, римски и християнски традиции, които остават жизнени и в нашето време.

Книгата изследва причините за успехите, неуспехите и удивителната дълговечност на Византия. Авторът показва как политическото управление, военната стратегия, културните нагласи и социалните, институционалните и демографските промени на Византия, в комбинация с предимствата и недостатъците на враговете на империята, обясняват парадоксите на дългата византийска история.

Настоящото издание представя нови изследователски данни, главно във връзка с социалния пол, иконоборчеството и екологичната история, придава особено значение на първичните източници и включва карти и изображения.