Трабзон изниква в съзнанието на всички Понтийци като тяхна собствена гръцка държава, поради важността на неговите традиционни културни характеристики. Той функционира като техният ГОЛЯМ СВЕТЛИНА - ГОЛЯМ МУЗА - ГОЛЯМ ДУХ, според Теофилакт.

Дори по време на периода преди Хатъ Хумайун (1856 г.), с изключение на първите десетилетия след турското завоевание (1461 г.) и по време на мрачния период на 17-ти век, хеленизмът на Трабзон намира начини да покаже своето присъствие, било то като дух и по-широк климат, чрез своите паметници, дори и да са превърнати в джамии, или като жив елемент в икономическия и духовния сектор.

Във всеки случай градът запазва, понякога по-малко, понякога по-много, своята гръцка характеристика, която достига връх във втората половина на 19-ти век, до обмена на населението през 1923 година.
Забележителното е, че Трабзон, със своята славна култура, продължава да процъфтява дори след заселването на трабзонци в Гърция, особено в Солун.

След 1923 година, булката на Термайския залив бе справедливо характеризирана, заради своята културна и икономическа трансформация, като НОВ ТРАБЗОН.