Всеки има правото да разполага с времето си, както желае, вместо да става волен роб на него. Точно така Пол Лафарг основава аргумента си за намаляване на работното време. Капиталистите убедиха работниците с помощта на Църквата, че животът им е тяхната работа, и така прекарват времето си, отнемайки времето на работниците. Последните не трябва да настояват за правото на работа – нещо мазохистично, според Лафарг – а за правото на мързел.

Защото точно тази „любов към работата“ е довела до най-големите нещастия за онези, които нямат нищо друго освен това. Не само че е била изключително популярна по негово време, но също така е допринесла за постигането на важни цели, вдъхновявайки движението за осемчасов работен ден и утвърдяване на равната заплата за мъже и жени.

Правото на мързел призовава пролетариите от целия свят да се обединят – и да спрат да работят толкова много! Една емблематична книга, един манифест за това какво означава човешкият живот. Едно от най-вдъхновяващите нападения срещу понятието за трудова етика.

„В капиталистическото общество трудът е причината за всяко духовно деградиране и всяко телесно израждане [...] Пролетариатът, великата класа, която включва всички производители на цивилизованите нации, класата, която, освобождавайки себе си, ще освободи човечеството от робския труд и ще направи човешкото същество свободно същество, пролетариатът именно беше оставен да бъде корумпиран от догмата на труда, предавайки инстинктите си и игнорирайки историческата си мисия. Сурова и ужасна беше неговата награда. Всички индивидуални и социални нещастия са родени от собствената му страст към труда.“ Пол Лафарг