XXI век е векът на бързите промени на всички нива, епоха на институционални и традиционни преобразувания. Университетът се променя, или поне трябва да се промени, тъй като обществото и самата среда се променят. Стандартите за управление и администрация на университета, които досега са били успешно прилагани, сега се оказват недостатъчни.
Продукт на друга епоха, със силна икономика и инвестиции, беше основно базиран на развитието на държавата. Днес, когато самата държава е заплашена с финансово задушаване, а глобалната рецесия е създала нова реалност, нова болест, с хронични тенденции на недостатъчни държавни ресурси, университетът се бори да се адаптира, правейки структурни промени, фокусирайки се повече върху своето представяне и резултатите от образователния процес.
Институционалният анализ на функционирането на университета и прилагането на модели за организационно управление имат за цел да допринесат за дискусията за неговата роля, тъй като университетът живее, диша, развива се и има възможността да се превърне в по-интелигентна същност, по-добре адаптирана към средата си. В природата разнообразието ражда еволюция. Това е голямото поучение за университета, който трябва да се промени: нова култура на организацията, която от своя страна ще преобразува инфраструктурата - технологична и социална - в полза на въображението и изобретателността на студентите, преподавателите и обществото. "Изкуството" на творчеството в XXI век ще бъде включено, с помощта на технологията, в основата на знанието във висшето образование, докато методите за оценка на студентите ще отразяват тяхната способност да мислят извън кутията.
Доверие и мотивация са отличителните белези на тази способност, в демокрация на социалното благоденствие, с визия и специална грижа за бъдещите обитатели на Земята и природата.
