Въпреки краткостта си, Синаксарият на 6-ти януари ни дава пълното значение на голямата господска празница на Богоявление (превод на новогръцки): След като Синът и Логосът на Бога облече стария Адам, стана - тоест, човек, и след като изпълни всичко, което предписва юдейският Закон, отиде при Йоан, великата пророк, за да бъде кръстен.
Йоан обаче възрази, казвайки: «Аз имам нужда да бъда кръстен от Теб, Който си безгрешен, а Ти идваш при мен, за да получиш кръщение?» (Мат. 3,14). Но когато чу от Господа да му казва: «Остави сега възраженията и не създавай трудности; защото по този начин трябва да изпълня всяка заповед на Бога» (Мат. 3,15), той го остави да бъде кръстен.
Щом Христос беше кръстен, освети цялата природа на водите и, след като погреба в течението на Йордан всяка грешка на човеците, веднага излезе от водата. Така нашият Господ Исус Христос обнови и преоформи стария човек, потъпкан от греха, и му дари Небесното царство.
Великият празник на Богоявление или Светлина се нарича и Епифания. Както обяснява св. Йоан Златоуст в едно свое слово, не става дума за едно Епифания, а за две: Едната е тази на Кръщението на Христос в река Йордан и втората, която ще стане славно в края на света.
Един от поводите, за които се състояла първата Епифания, бе отбелязан от апостол Павел (в прочитането на деня): Появи се благодатта на Бога, за да спаси всички хора. Тази благодат ни води да се откажем от безбожието и грешните желания и да живеем с умарденост, с праведност и с благочестие в настоящия век, очаквайки блаженството, което се надяваме, а именно явяването на славата на великото Божие и нашия спасител Исус Христос (Тит. 2, 11-13).
Свята Троица, която се яви при Кръщението на нашия Господ, да осветява всеки човек и създадената от Него «много добра» природа, за да бъде жилище на нашето поколение.
