Последования на Празника. Вход: Когато свeta Елена, изпратена от сина на императора Великия Константин, имала честта да намери честния Кръст, на който е разпнат Иисус Христос, народът на Йерусалим искал, дали не, да му се поклони - нещо труднодостъпно - поне да го види. Тогава Макарий, патриарх на Светия Град, издигнал на амвона честния Кръст. Като видял народът, започнал да вика "Господи, помилуй" и оттогава се утвърдил този велик Празник.
Триста години по-късно императорът Ираклий успял да върне честния Кръст от ръцете на персите, които го бяха отнели след завладяването на Йерусалим. Победителен и триумфирал той влязъл в Константинопол и за втори път "бил издигнат" животворният дърво пред "Великата Църква", пред вярващите, които го почитали, възхвалявайки и славейки Бога.
Освен спасителния Кръст на Христос, нашият Господ говори и за личния кръст, който всеки достоен Негов ученик трябва да носи в живота си: Който не взима своя кръст и не ме следва, не е достоен за ученик мой (Матей 10, 38). В друг случай Той казал на Дванадесетте: Който иска да ме последва, да се отрече от себе си, да вземе своя кръст и да ме последва (Матей 16, 24).
Значението на Кръста в живота на християнина е толкова голямо, че не само велики Отци посветили на него множество вдъхновени беседи, но и известни химнографи съставили тропарии, похвали и канони, кръстосни стихотворения, отговори на Айните и т.н.
И всеки благочестив християнин може с благоговение да пее: "Кръст, пазител на цялата вселена; Кръст, красота на Църквата; Кръст, власт на царете; Кръст, опора на вярващите; Кръст, слава на ангелите и рана на демоните" (Изпращално).
