Имало едно време, не много далеч и не толкова отдавна, на едно малко островче на картата, един художник, който не правеше нищо повече и нищо по-малко от това да рисува. Планини и небета и дъждове, лъвове и риби и плодове и хора – всичко рисуваше със същата простота и красота. Живееше на върха на една планина, в центъра на острова, и всички жители го познаваха и минаваха покрай къщичката му, разказваха му оплакванията, историите и проблемите, които имаха един с друг. Харесваха го, защото не говореше много, само слушаше. Винаги стоеше прав пред платното си, рисуваше и търпеливо изслушваше болките на хората.