Книгата събира дългогодишния опит на интердисциплинарно съставена авторска група от образователни работилници и теренни изследвания, като основна тема са ежедневните места и взаимосвързаните географии на децата.

В рамките на международна теоретична дискусия, в която комуникират обработки от различни научни области (радикалната география, новата социология на детството, критичната педагогика, изучаването на града и разнообразни допълнения от феминистките и постколониалните изследвания), се опитва да подчертае пространството, във всичките му мащабиве (географски, териториален, урбанистичен, архитектурен или различно глобален и локален), като образователно поле, което въвежда критичен поглед и диалог.

В потока на главите се анализират учебници, изтъкват се мотиви и практики в и извън училищната и университетската рамка, представят се разнообразни техники за картографиране и художествено изразяване, детски погледи и пространствени преговори, изобретения, съпротиви и искания.

Същевременно обаче книгата отразява и резултатите от едно изследователско взаимодействие по време на колективното ѝ написване – експеримент, в който пространството се очертава като необичайно сложна концепция-ключ както за преподаването, така и за съвместното формиране на обща теоретична перспектива.