Книгата се опитва да изследва регулаторното явление, както и Независимите органи, които го изразяват институционално, от перспективата на политическите науки, но и под един широк социо-исторически ъгъл, така че да се изследва с максимална прецизност, обективност и последователност, но и да стане възможно съставянето на съществена радикална критика на него.
Целта му е да подчертае взаимозависимостта на институцията на Независимите органи с текущите икономически и политически баланси, но главно текущата му връзка с политическата стратегия на неолиберализма и по-широката тенденция за отслабване на държавата.
Също така, прави се опит за очертаване на гръцката регулаторна реалност и за категоризиране и сравнителен анализ на съществуващите Независими органи в Гърция, докато допълнително се анализира една от категориите, а именно тази на органите за защита на правата.
Описва се особеното място, което те заемат в гръцката институционална структура, възможностите, както и ограниченията на действията им, и се подчертава разстоянието, което съществува между ролята им на символично ниво и реалното влияние, което упражняват.
Докато се представят като важни звена на държавната структура и като скъпи украшения на системата на властта, на практика те завършват като институции без съдържание и същност, тъй като никога не са се освободили и не са придобили съответна мощ и влияние, доказвайки по този начин, че са фалшиви бижута на властта.
