Имало едно време едно джудже на име Фарло. То не беше нито много голямо, нито много малко. Нито беше много високо, нито много ниско. Обичаше да тича бързо. Можеше да се изкачи на най-високата планина. Живееше в гора, където денят траеше шест месеца, а нощта други шест. Когато настъпваше нощта, всички отиваха по домовете си да спят. Но джуджето тихо се изплъзваше от дома си и лягаше на бялата пръст. Затваряше очи и сънуваше. Един ден джуджето реши да напусне Земята на джуджетата и да започне дълго пътешествие. Да стигне до края на света и дори по-далеч! Остави зад себе си високата планина, белите дървета, бялото море и всички, които познаваше. Взе със себе си и магическия си кораб, който можеше да се сгъва, за да се побира в джоба му, на всякакъв случай.