В съвременния живот технологията е навсякъде. Въпреки това, като концепция, технологията е хаотична. В ежедневната реч, технологията не е нищо друго освен начин да се реферира към най-новите иновации, свързани с цифровите устройства. Учените не се справят много по-добре, тъй като единственото, което правят, е да предлагат конкурентни помежду си определения, които покриват всичко – от стоманодобив до пеене.

В Технология – Критична история на концепцията, Ерик Шатцберг обяснява защо определението на технологията е толкова трудно, като разглежда трихилядната ѝ история, история, оформена от постоянните напрежения между грамотните елити и заети в технически работи. Още от времето на древните гърци, учените обикновено подценявали майсторите и определяли техническите работи като просто средства за постигане на цели, които се определят от други.

Обратно, майсторите многократно са се противопоставяли на това определение, настоявайки да подчертаят достойнството, креативността и културната полезност на труда си. Напрегнатата връзка между учени и майстори продължава от Аристотел до деветнадесети век, с междинна спирка Франсис Бейкън.

Само през двадесети век се появяват съвременните разбирания за технологията: технологията като индустриални изкуства, технологията като приложна наука, технологията като техника. Шатцберг проследява пътя на тези три значения до днешния ден, в който, макар че речта за технологията е навсякъде, объркването между трите доминиращи значения на технологията все още остава стандарт.

Шатцберг доказва, че само чрез хуманитарно концептуализиране на технологията ще успеем да разберем сложността, която неизменно характеризира човешките избори в съвременния ни свят.