Валентин имаше жълт чадър. Той беше подарък от дядо му.

Той му го беше дал, когато беше още малко дете. При първите капки дъжд, Валентин го взе в ръцете си и излезе на двора. „Ухае на дъжд“ каза дядото. Валентин отвори чадъра с помощта му. Тап, тап, тап се чуваха капките върху платното.

Това е нежна история за кръга на живота, за поколенията, които си предават щафетата, за различните роли, които „ни възлага“ времето, което тече в отношенията, които живеем и преопитваме отново и отново, всяка път от различна позиция...