Някога, преди години, К. беше надникнал в една кладенец заедно с жена. Двете им лица се забелязаха, за миг, над тъмната вода, блестящи, трептящи, едното прилепнало до другото. И веднага К. усети, че обича тази жена.

Веднъж един паша поканил един бедняк да му направи вечеря. Сложил пред него чиния с маслини и чиния с черен хайвер. Беднякът нито се обърнал да погледне маслините, а се нахвърлил на хайвера. „Яж и маслини, кумче“, му казал паша. „Добро е и хайверът, паша ефенди“, отговорил, дъвчейки все още, беднякът.

В Китай К. беше видял картина на неописуема възвишеност, с заглавие: „Звъна на залеза, който бие в далечен храм“. Не се виждаше нито храм, нито звънец. Само едно спокойно пейзаж, леко златисто, покрито с синя въздух. Когато те помислят гъсениците, Боже мой, те стават пеперуди!

Едно намерение в света на Никос Казандзакис, мозаика от 259 алегории пръснати из цялото му творчество: в романите, в пътеписите, дори и в кореспонденцията му. Есенцията на мъдростта на великия писател, извлечена от монасите на Света гора, еврейската традиция, Дао, дзен, древногръцката философия, народа на Крит, Историята на Новата Гърция, но и от световната История.