Как медицинският, така и юридическият свят са изправени пред постоянното и коренно преразглеждане на границите на съвременната медицинска практика. В този контекст те са призовани наред с други да управляват избора на пациента, свързан с края на неговия живот.
Особено значение придобива управлението на желанието на съвременния пациент да регулира предварително границите на терапевтичното си лечение с цел опазване на своята автономия, особено предвид перспективата да попадне в състояние, при което не може да изрази своята воля.
Може ли волята, изразена по-рано, да послужи като водач за медицинското третиране на пациент и по-специално за вземането на решения, отнасящи се до изкуственото удължаване на живота или прекратяването на терапията?
С централна ос този въпрос, в настоящия брой се разглеждат биоетичните и правни дилеми, възникващи в средата на отделението за интензивно лечение, липсата на ясна законодателна рамка за управление на съответните дилемни ситуации в гръцката правна система, изборът на много европейски и други правни системи да включат в своето правораздаване предишните директиви под формата на признаване на правото на изготвяне на жизнена завещание и назначаване на пълномощник по здравни въпроси, както и скорошната свързана съдебна практика на ЕСПЧ.
Целта на този брой е интердисциплинарният подход към изборите на пациента и изпитанието на неговата автономия в края на живота — многопластова тема, която логично е в центъра на вниманието на научния сектор на Биоетиката.
![Επιλογές Του Ασθενούς Και Ιατρικές Αποφάσεις Στο Τέλος Της Ζωής, Живи завещания и пълномощни за здравни грижи. [Серия.]](http://d.scdn.gr/images/sku_main_images/052552/52552330/xlarge_20240418182950_epiloges_tou_asthenous_kai_iatrikes_apofaseis_sto_telos_tis_zois_diathikes_zois_kai_plirexousioi_ygeias_seira_dimosieymata_iatrikou_dikaiou_kai_vioith.jpeg)
