Чрез една семейна история, фокусирана върху завръщането на "разсипния син", Древната култура разглежда вечните теми на патриархата, границите на съжителството в рамките на семейството, свободата, самотата и насилието. Насар прави това по майсторски и оригинален начин, преразглеждайки езика от самото начало, в текст, изпълнен с изображения и метафори, които активират всички сетива на читателя, който е призован да се върне към своето първо четене, към своето посвещение в света на литературата.

За Андре, който израства на ферма в Бразилия, животът се състои от "земята, пшеницата, хляба, нашата маса, нашето семейство". Андре обича земята си, страхува се от авторитарния, религиозен баща, който служи от върха на масата като на амвон, и мрази себе си за недопустимите си чувства към сестра си Ана. Лиричен и сензитивен, пронизан от библейска трагичност, Древната култура следва Андре по трудния път към зрелостта, в разделението, което изпитва между тяло и душа, дълг и свобода.

След написването на Древната култура, единственото си романово произведение, през 1975 година, и емблематичната си новела Стъкло на ярост (1978, Издателство Патаки, 2023), Насар се оттегли от литературата и се посвети на обработката на земята за повече от четиридесет години. Тези две книги му осигуриха върховно място в бразилската литература, редом до Гимараеш Роза и Кларисе Лиспектор.

„Краят на всяка глава ни кара да жадуваме за следващата, в една ураганна стъпка, в четене, което не просто се наслаждава, а поглъща текста“. Бека Ротфелд, Bookforum

„С издаването на първия и единствен роман на Насар, той стана легенда в Бразилия. Сега, с превода му на английски, завладява целия свят“. The Independent