Метафизиката е едно от най-важните произведения на Аристотел, както и на античността. Произведението се отнася до аристотеловото изследване на основните принципи, от които съществата черпят своето съществуване. Струва си да се спомене, че това е първият метафизичен текст в историята.

Книгите М-Н критикуват Платон и Академията и представят вижданията на самия Аристотел по въпроси, които с модерни термини бихме нарекли част от философията на математиката и логиката. Намираме многодискутирани теории, като например, че числата са "отделни", "неосезаеми" същности и че те имат "елементи" или "принципи", които са по-основни от самите тях и които по някакъв начин ги обясняват.

Ясно е, че това разбиране има известна родственост с модерни въпроси относно природата и състоянието на математическите същности. Съществуват ли числа? Ако да, какви същности са те? Могат ли числата-терамини да бъдат анализирани само с термини на логиката, плюс определенията, и ако да, в какъв смисъл това е "редукция" на числото до нещо по-абсолютно?

От М-Н можем да видим, че Платон и Аристотел са се занимавали с този вид въпроси, както самите по себе си, така и що се отнася до теорията на идеите.