Каква е целта на различните портрети на свещени лица в религиозното изкуство? Те играят ли само референтна роля в историческите фигури или просто илюстрират стихове от Писанията за народната digestibility на свещените текстове, които днес повечето от нас подминаваме като анахронични?

С основен скелет пътя на представяне на Исус в западното и източното изкуство - от раннохристиянския символичен период, до паганските присвивания и византийския начин - ще видим как иконографските портрети канят зрителя на диалог между Аз и Другия, земното и трансцендентното, с резултат да подтикнат индивида към нов начин на взаимоотношение, където отправната точка спира да бъде тленната природа, а вечността и архетипа.

Когато погледите се срещнат, лицето излива навън, излиза от субективността си, попада в екстаз и общение, за да последва връщането, вътрешния контакт със Себе си. Тогава пропастта между несъзнателното и съзнателното, между индивида и света, между смъртното и божественото, се преодолява, променя се в диалог, в радикално нов начин на активна (ежедневна) присъствие и съществуване.