Казвам се Дата… От години. Почти вече забравям, че някога ме кръстиха Александра; Александра Салвану, дъщеря на Роберто и Харитини.
Виновна съм за всички грехове, които Църквата или Полицията могат да ми приписват, но въпреки това не се чувствам виновна за нищо. Всичко се случи естествено по пътя ми или поне така ми се стори. Никога не ми мина през ума, че вътре в мен първо се ражда злото, после по-лошото, а доброто никога.
Родих се много красива и това беше още едно оръжие, невидима капан за потенциалните ми жертви. Никой не очаква лицето на ангел да крие с такава виртуозност черната душа на сатана, посветен да разпръсква смърт и разруха. Може би дори смъртта, за която толкова лесно решавах за някои, беше освобождение, пречистване, изкупление.
Врагове… Само такива имах в живота си. Никога не създадох приятели, но никога не усетих липсата им. Приятелството беше за мен слабост, оръжие в ръцете на противника, и не бях от тези, които дават такива възможности, нито пък исках излишни тежести.
Казвам се Дата. Живея в друг свят, който сама създадох, със свои собствени закони. Казвам се Дата и не съжалявам...