Един от най-радикалните умове на десницата през междувоенния период беше социологът Евангелос Лемпесис (1906-1968), който имаше оригиналността да не е служил преди това (като повечето теоретици на консерватизма) в крайнолевия спектър. Неговото европейско образование стана импулс за плодотворно и синтетично размишление върху фундаментални и постоянно противоречиви въпроси. Той създаде удивителен обем работа: писания и безброй изследвания и статии "за всичко под слънцето", без това разнообразие да се превърне в празна заетост.

Следвайки теорията на Гумбеловиц, той прие, че обществото променя формите си, които са "социалните системи". Въпреки това, обществото никога не променя своята същност, която е естественото неравенство между хората и социалните групи. Централна точка на разбиране е неравенството, което произвежда закона на "социалната диференциация". Според този закон социалният организъм се състои от неравни членове, всеки от които изпълнява отделни социални функции. 

В крайна сметка, този закон на диференциацията, като всяка машина, задвижва "биологичното или социалното ставане". Липсата на този закон, което е равно на изравняването на съставните елементи на всеки организъм, би довело до неподвижност и следователно до смърт. Никакъв живот или движение не могат да възникнат от тази сума от подобни и равни неща. Няма общество, което ще успее да премахне социалната диференциация и да оцелее след нейното премахване. Дори и комунистическото. 

Следователно, марксизмът, в опита си да премахне социалното неравенство, според Голумбовиц, се сблъсква с естествения, историческия и социалния закон, създаден от социалното неравенство. И така, може да се разбере защо 3-тият Интернационал прилага високо буржоазни доктрини и високо буржоазни дипломатически методи на "социализма" в единствената страна.