КНИГАТА В РЪЦЕ ПОСВЕТЕНА е на един критичен период от историята на западното изкуство. Всъщност, в средата на 19-ти век се появяват разломите, които ще определят всичко, което наричаме модерно изкуство, докато около сто години по-късно, малко преди средата на 20-ти век, този ход ще бъде прекратен насилствено.

Втората световна война ще постави финалната граница на настоящото разказване, което започва от феномена на световните изложби, като поле на демонстрация на новите технологии и международната икономика, фактори, които формират модерните „масови общества“. Човешкият труд, структуриране на визуалното пространство, топография, управление на женското тяло, функция на погледа, търсене на национална идентичност, изкуството като израз, „первобитност“, „низък материализъм“ и „упадък“ са някои от понятията, които очертават тук разказващото ни нишка.

Обширно се обсъжда противостоянието между „дегенерирано“ и „германско“ изкуство, осъществявано от националсоциализма, скривайки под дима на пламъците на унищожените произведения една друга истина: че самият фашизъм, въпреки аграрното си лице, е също дете на индустриалната епоха, една епоха, която бе открита от големите световни изложби.

С тази нагода се приближава от една страна живописта на Пикасо, която се синхронизира с демократичното правителство на Испания по време на Гражданската война, връзката на футуристите с режима на Мусолини, но и „третата“ значима версия на изкуството на междувоенния период - социалистическия реализъм.

Разказването, без да пропуска художествени събития и исторически инциденти, се фокусира от една страна на конкретни произведения, които се анализират в по-дълбочина, и от друга страна на определени понятия, които се считат за важни за разбирането на самата история на изкуството през този многослоен век.