„От повече от двадесет години пиша театрални пиеси и ми се струва, че винаги съм мислел за това в повече или по-малко степен, въпреки че не винаги съм го формулирал по толкова лаконичен начин (за което се извинявам на онези, които са ме слушали понякога да говоря дълго през тези двадесет и три години…). Все пак, никога не успях да говоря наистина – най-малкото да се обясня ясно – как театърът – особено театърът – може да ми помогне да не „живея и мисля като прасе“. И на този въпрос бих искал да опитам да представя днес някои данни за отговор.“

„Феликс Гватари ме помоли да опиша как, според мен, се основава театралното действие. Как това действие беше възприемано от мен и как се развиваше в ритуал на субективността. Като процес на уникалността. Какви, според мен, бяха мотивите, рисковете. Помоли ме накратко да се спомена за онова, което самият той нарича уникални подреждания на изказването, от които произтича, според мен, театралната практика.“

„Ще уточня отначало, че беше поискано да се изразя повече „със сърцето си“, отколкото с обвивката на концептуален костюм, чиито граници няма да имате трудности да възприемете […]. Мненията, които следват, се основават на един денdreaming относно моята практика. Единствената им амбиция е тази на специален посланик от другата страна на четвъртата стена […].“