Израснахме с фрази като: „Какво ще каже светът?“, „Какво ще каже обществото?“, „Не те е срам да правиш такива неща и да ни обсъжда кварталът?“. Чувахме ги по няколко пъти на ден, като повторение и като отговор на всичко – последният или първият аргумент. „Яж, да не казват хората, че не те храним!“, „Пиши, да не казват хората, че си тъп!“, „Учи, да не казват хората, че не се занимаваме с училището!“, „Няма да излезеш навън, да те видят хората така!“, „Облечи се, да не казват, че не се грижим за теб!“. Още от малки ни учат, че хората ни гледат критично във всяко отношение. И познайте... накрая наистина го правят, защото и те са възпитани с това мислене и го смятат за нормално, също като родителите, които го възпроизвеждат, заедно с едно чувство за срам.