Британската империя, една от най-мощните сили в историята, също така беше и една от най-хуманитарните. Въпреки това, по време на упадъка ѝ, малцина бяха готови да оспорят анти-колониалната реакция, която осъди милиони на авторитаризъм под режимите, които я замениха. Сър Алън Бърнс беше един от тях. В това живо и провокативно историческо произведение, Брус Гили представя мнението на Сър Алън, че деколонизацията беше зле управлявана и извършена прекалено бързо, в анализ, основан на трезва оценка на бедствията на 20-ти век. Гили доказва, че Бърнс разбираше ползите от колониалната администрация и правилно предрече анархията, която придружи бързото ѝ разпадане. Основавайки се на преди това недостъпна документация от семейството на Бърнс, The Last Imperialist разглобява тезата на ревизионистите историци и оспорва небалансираните им обвинения срещу европейския колониализъм. Това е писане на история в най-смелата си форма.