В „Оси“ на Аристофан, представени на сцената през 422 г. пр. Хр., се осмива склонността на атиняните към съдебни процеси и състоянието на техните съдилища. Разбира се, той не поставя под съмнение съдебната функция. Напротив, целта му е възстановяването на институцията, която от функция за обществен контрол и справедливост се е превърнала в стремеж към оскъдната заплата и възможност за ласкане на суетата на някои граждани.

Същевременно, поетът критикува начина, по който силните, но безсъвестни демагози – които опустошават държавния бюджет, докато повечето атиняни гладуват – използват съдебната система, като влияят на съдии и често ги подтикват към несправедливи решения…