Има широко разпространен предразсъдък относно страха и смелостта, който е необходимо да признаем и преодолеем: че страхът винаги е отрицателен, а смелостта винаги е положителна. Реалността обаче е различна…

Страхът е отрицателното чувство, което възниква в зависимост от сигналите за опасност, които получава умът. Животът винаги носи рискове: той е изцяло риск. Който иска да премахне опасността, живее полуживот, без смелост, без риск, без страст.

Разбира се, съществува мярка в нещата, което означава, че трябва да нарушаваме баланса, но и да го възстановяваме. Всеки ден следователно имаме: нарушаване на хармоничния баланс, възстановяване на хармоничния баланс. Веднъж на пирон, веднъж на копито. Това е търсенето на хармония, животът е като танц по склоновете на вулкан.

Смелостта и страхът. Страхът е бог, и като казвам бог, не визирам божество, което съществува там горе, на небето, живеещо във вечността. По-скоро визирам сила, която се намира тук долу, на земята, по-точно в нас, която е по-силна от нас и ни задържа с антропологичния и културен смисъл на божественото, върху което ще се фокусирам… V. M.