Млада жена, докато успява да реализира една от мечтите си, потъва в физически и психически лабиринт. Всичко се разпада и тя търси да се изправи отново към светлината.

Преследвана от токсичността и продължителната емоционална злоупотреба, на която е подложена, тя оставя кариера, за която мнозина биха я завидели, оставя всичко и заминава на пътешествие на място, където никой няма да я познава, някъде където ще бъде невидима.

Обаче чрез запознанството си с един харизматичен човек това пътешествие-избягалище става пътешествие на самопознание, болезнено, изморително, което я води в крайна сметка до помирение със себе си и с другите, и до психологическа устойчивост.

Едно „център на мълчание“, един японски учител и едно лилаво велосипеди ще я накарат да разбере и да си спомни защо не трябва да оставяме мечтите си неизпълнени.

Един малък откъс от книгата:

Тигрицата. Тя исках да спася. Ми се струваше толкова парадоксално, че една тигрица, толкова силно животно, диво животно, е могла да бъде наранена от каквото и да е, и че ще се нуждае от моята грижа. В главата ми това беше най-малко очакваното и затова лесно и бързо реших, че нараненото ми животно е тигрицата и че исках да бъда аз тази, която ще се грижи за раните й.

Обърнах се да видя какво пише отзад на картата с тигрицата, която бях избрала. „Тигрицата представя себе си“.