Родената пред петдесет години Метакризис изглежда загадка. Публични историци спорят кога е изтекъл, но и за това колко живи остават „наследствата“ й. Политици от двете партии (ПАСОК, НД) които са се родили заедно с нея и доминираха през цялото – или почти – времетраене й, я критикуват като цялостно вреден период. В миналото това правеше само крайната десница.

Всъщност те проклинат радикализма, който се разви в обществото по време на Метакризиса (главно в ранния му период) и оказа многобройни въздействия. Този проклятие функционира и като лист от смокини, зад който те се опитват да се скрият от последствията на изборите на икономическата елита и задънени улици на производствената модел на страната.

Дионесий Елевтерас изследва най-значимите политически - социални конфликти на Метакризиса, главно от първия и най-живописен период на събитието. Установява как радикализмът повлия на идеите и развлечението. Изследва тиражите на вестниците паралелно с политическите събития. Определя мястото, което климатът на епохата е дал на футбола, баскетбола, рок музиката и киното. Накрая, фокусира се върху някои класически обвинения срещу Метакризиса, що се отнася до икономиката и работните права.

Книгата навлиза в съдебни зали, политически заседания, „конклави“, демонстрации, стачки, полицейски действия; на стадиони, киносалони и места за концерти. „Звуците“ й са – и те – многобройни. Се чуват лозунгите на митингите, радостните смехове на стачкуващите от ЛАРКО, саундтраковете на З и Състоянието на обсада, „солото“ на Рори Галахер в Нова Филаделфия и на Джо Страмър в Калифмармара.