През 1974 г. три семейства с доход, равен на националния среден доход на техните страни - едното в Атина, второто в Дъблин и третото в Лисабон - имат дете. Трите деца израстват, учат, влизат на пазара на труда и създават свои собствени семейства. Днес те са на средна възраст и в добро здраве, все още живеят в градовете, където са родени, с доход, който съответства на националния среден доход на техните страни. Въпреки това, макар и тримата да се радват на по-висок стандарт на живот от родителите си, техните жизнени стандарти се различават значително. Ирландецът живее 3 до 4 пъти по-добре от родителите си през '74 г., а португалецът живее 2 до 3 пъти по-добре от родителите си. Стандартът на живот на гърка обаче е само 1.2 пъти по-висок от този на родителите му преди половин век.
Какво обяснява дългосрочното изоставане на Гърция в сравнение с Ирландия и Португалия, също страни на европейската периферия? Какво направиха те по-добре от нас? И какви полезни уроци можем да извлечем от техния опит? Тази книга — която е и първото сравнително изследване на Гърция с други страни през дългия период на Метаполитевси — предоставя отговори на тези три въпроса. "Може ли Гърция да настигне, най-накрая приближавайки се до Европа? Тази книга отговаря на трудния въпрос с предпазливо оптимистично утвърждение. Затова тя заслужава да бъде прочетена, за да вдъхнови тези от нас, които вече водят тази битка, и да мобилизира тези, които са скептични."
