Свикнали сме да възприемаме музиката като форма на развлечения - като лукс, всъщност като нещо излишно. И наистина, музиката, която обикновено слушаме, има за цел именно това: да ни развлекува. Но каква беше първоначалната функция на музиката? Защо хората някога започнаха да пеят и да танцуват?

Кристофър Кинг, награждаван музикален продуцент и запален колекционер на грамофонни плочи, твърди, че музиката в първоначалната си форма е лек за раните на душата - нещо толкова необходимо, колкото въздуха и храната. Постепенно музиката спря да има тази функция. Чувствителните културни екосистеми, в които музиката упражняваше своето лечебно действие, бяха унищожени. С изключение на едно отдалечено кътче на Гърция, на краят на Европа - Епир. Тук, като по чудо, остана жив един древен начин на живот, който позволява на музиката да запази своето лечебно предназначение.

Кинг поема отговорността да ни води в това трудно, но магическо място, където музиката се слива с поезията, танца и празника. Кинг пише за историята на Епир и величието на пейзажа, за празниците, ракия и циганските музиканти, за колективните преживявания и общите спомени.

Той ни говори за музиката като оплакване, като приспивна песен и като утешение. Говори ни за хора, които знаят как да оплакват и знаят как да се веселят. Комбинирайки философското размисляне с историческото описание, музиколожкия анализ с антропологичния поглед, тази страстна и игрива разказваческа форма накрая приема вид на любовно писмо към музиката и хората на Епир.