Британското участие в Гърция през 1940-те години не беше нито героичен акт за защита на свободата на гърците, нито тъмна конспирация за нейното потискане. Британските разузнавателни служби бяха ръководени от Външното министерство в прилагането на политика, която през целия този период остана много по-стабилна, отколкото на пръв поглед изглежда: защитавайки британските геостратегически интереси в Източното Средиземноморие, тя се стремеше да запази политическа система, разложена от десетилетията на Националния разкол, както с подкрепата на краля и неговото изгнано правителство, така и с ограничаването на комунистическата левица и народната й подкрепа в страната. Използвайки дълбочинно британски, американски и гръцки архиви, много от които наскоро станаха достъпни за изследователите, книгата разглежда влиянието и променящата се роля на британските тайни служби – и по-специално на SOE – в Гърция: подкрепата, която първоначално предложиха за Съпротивата с операции, подпомагащи британската военна усилие; тяхната намеса впоследствие в вътрешните противоречия на партизанското движение, паралелно с упражняването на критична политическа и дипломатическа роля; накрая, провала на споразумението им с ЕАМ и по-голямата или по-малката им намеса в събитията, които доведоха до Гражданската война (въпрос, който все още разделя научната общност и общественото мнение). Както документира проучването, колкото по-неконтролируемо ставаше ЕАМ, толкова по-отчаяни изглеждаха усилията на британците да го подкопаят. Независимо дали ставаше въпрос за първите месеци на Втората световна война или за открития конфликт на Декемврийските събития и последиците от него, политическите указания и методите, които следваха разузнавателните служби, останаха същите; обаче, те се прилагаха все по-интензивно и безмилостно, въпреки всякакви разногласия и независимо от трагичните им последици.