В едно парижко кафе философът среща странен и противоречив човек, който в нищо не прилича на собствения си образ. Диалогът, който се открива между тях, с ненадмината грация, лека хумористична нотка и интелигентността на Дидро, постепенно се разширява, за да обхване всички централни теми на съвременността: добродетелта и знанието, любовта и парите, гениалността и вярата, политиката и изкуството.

Разривът между двете версии на егото, които режисира Дидро, първичната разпадка на аза на две различни, но понякога допълващи се позиции, представлява ключов момент в историята на духа, момент на разпад, бомба, както я определя Гьоте, чиито отломки се разпространяват из цялото поле на литературата до днешен ден.