Тази книга разглежда един чисто геополитически въпрос, въпреки на пръв поглед религиозния му аспект: войната, която Москва е обявила на Вселенската патриаршия.

Фразата „Москва, третата Рим“ е част от училищните ни познания. Малко хора обаче знаят, че самоопределението на Москва като „трета Рим“ систематично се подхранва от една национална линия за създаване на религиозни „колонии“, с очевидни политически ползи.

Вековната руска стратегия за проникване и доминиране в православния свят преживя нов тласък в постсъветската епоха. В Гърция от началото на 2000-те години се води добре организирана операция „хибридна война“, която цели да обърне гръцкото общество срещу Вселенската патриаршия.

В същото време Москва се опита, с заплахи и актове на саботаж срещу патриарх Вартоломей, да предотврати създаването на автокефална църква в Украйна, която счита за своя „колония“ в духовен план. След като не успя да изнуди събитията, тя прекрати отношенията с Константинопол, Атина и с всяка друга църква, която призна религиозната независимост на Украйна.

Опитах се, изучавайки формирането на руската православие и светогледа на държавата и църквата в Русия, да разбера как се е родила горделивата „геополитика на православието“. Само днес, когато православната „екумения“ е застрашена от разпад, по-широкото общество, извън тесния кръг на духовенството, църковните историци и дипломати, проявява интерес към всичко това.

Руснаците остават пленници на своята привързаност към славното минало. Но дали тяхната мания с имперската идея и мощ накрая подкопава влиянието им в целия православен свят?