В "Парадокса с Актьора" Дидерот изследва театъра по принцип и поставя под микроскоп загадъчната фигура на актьора.

Актьорът постоянно е преследван от загубата на идентичност, тъй като е принуден да бъде разпознаван през други фигури.

За френския философ тази познание на актьора, на базата на която той се отказва от себе си, е свързано с парадоксалната способност на актьора да не бъде чувствителен, отказвайки се заедно със себе си и от своите чувства.