Внесъкът на тази книга за гръцката национална идентичност и различие се състои в следните точки:
Опитва се за цялостна презентация на гръцкия национален наратив, както на Кораи, така и на Папаригиопулос и Забелиос, с позоваване и на съвременните национални историци.
Фокусира вниманието върху въпрос, който не е разглеждан обстойно на гръцки, дебата между чуждестранни и гръцки историци за това дали Византия е била или не гръцка и дали може да бъде считана за част от гръцкото наследство.
Опитва се за деконструиране на наратива на Папаригиопулос, без обаче да го отхвърля напълно, подчертавайки, че като наратив на националната история има много положителни елементи в сравнение с други национални наративи/истории в Европа.
Представя още един интересен дебат между византисти, този път и между гръцки историци, за навлизането на славяните през Средновековието в тогавашна географска Гърция.
Записва отрицателните елементи на гръцката самоидентичност, които, в противовес на гръцката национална история, са по-проблематични поради крайния етноцентризъм и предците.
Обхваща гръцката различност спрямо три съседни нации, албанците, (славо-)македонците и турците, с които връзката е била исторически бурна след Втората световна война.
Анализира и интерпретира причините за отрицателната гръцка позиция спрямо тримата съседи.
Завършва с гръцките „национални въпроси“, които са израз на гръцката национална идентичност, гръцкия наратив и как виждат гърците различността и света.
