Науката, която най-много осветява ума, която го прави прецизен и широк, и която следователно трябва да подготви изследването на всички други, е метафизиката.

Днес във Франция тази наука е толкова пренебрегвана, че нашето мислене със сигурност ще изглежда странно за много читатели. Признавам, че в миналото и аз щях да имам същото мнение. Сред философите, метафизиците ми се струваха най-малко мъдри: техните книги не ме научаваха на нищо; почти навсякъде намирах призраци и смятах за престъпление срещу метафизиката заблудите на тези, които я обслужваха.

Затова реших да разсея тази илюзия и да се върна към причината за грешките; най-полезните от тях бяха и най-далеч от истината. Веднага щом познах несигурните пътища, които бяха следвали, повярвах, че разпознавам пътя, който трябва да проправя.

Изглеждаше ми, че както в метафизиката, така и в етиката човек може да мисли с точността, която задава геометрията; да придобие, както геометрите, точни идеи; да определи, като тях, значението на изразите по постоянен и точен начин; накрая, да наложи на себе си, вероятно по-добре от тях, проста и лесна структура, за да постигне яснота.