Тази книга представлява уникално и запомнящо се разказване на опита от Малоазийската катастрофа.

Написана с непосредственост и цветистост, без намерение да впечатлява (авторът заявява от самото начало, че не е герой), на страниците й виждаме глада, страданията, стратегическите грешки, официалните обявления, атмосферата, която е съществувала тогава, но, най-вече, как самият главен герой е преживял този драматичен период, като обикновен войник, който, въпреки срещите си с смъртта, накрая успява да се спаси от ужаса на разрушението и да се върне в родината.

Текстът му предава ярко атмосферата на времето. Разказът му за мъчителните дни на безредното отстъпление на гръцката армия от Афион Карахисар все още носи миризмата на ежедневния досег със смъртта, лишенията и страданията. С характерна непосредственост, перото му разгръща на хартия натоварения си емоционален свят и съчетава дните и нощите от този ужасен период, който и до днес остава неразривна част от съвременната гръцка съдба.