През 18-ти и 19-ти век земеделието беше единственият икономически източник за огромното мнозинство от населението в Ирландия, с изключение на североизточната част на страната. Земята беше от жизненоважно значение, но повечето жители бяха принудени да я наемат от класа протестантски, английски и често аристократични земевладелци. Мечтата за повече контрол или дори притежание на техните земи доведе до много от най-експлозивните конфликти в ирландската история. Въстанията срещу британското господство бяха редки, но се проявяваха в свирепи атаки свързани с омразата около собствеността на земя, като държавни репресивни мерки бяха често явление в провинциалния живот на Ирландия. Борбата за земя беше също така решаваща за подкрепата на националистическите искания за автономия и независимост на Ирландия.

В тази епична повествователна история, Майлс Дунган изследва двеста години селски конфликти от опустошителния глад от 1741 г. до предвечерието на Втората световна война. Той разглежда ключови събития, които оформят ирландската история: възхода на 'лунните заробвания', известните Whiteboys и Rightboys, въстанието на капитан Рок, Десетъчната война през годините 1831-36, Големия глад от 1845 г., който разруши страната и драстично намали населението на Ирландия, както и Земната война от 1878 до 1909 г., която доведе до прехвърляне на почти всички земевладения на наемателите им. Тези събития се разиграват на фона на съществуващото британско господство и острата неравнопоставеност между класите и богатството.

"Земята е всичко, което има значение" разказва епичната история на селската революция, която фундаментално оформя съвременна Ирландия.