Ной винаги е имал специална връзка с дядо си. Той го обича искрено, е научил много от него, прекарвал е много време с него.

Дори днес те седят един до друг на пейка. Но тя е на странно място, заобиколено от всички неща, с които Ной е израснал – неговият плюшен дракон, дядовата работна маса, бабината лилии.

Там ги посещават хората, които заемат много специално място в сърцата на дядо и Ной. Заедно разговарят. Те се смеят. Те мълчат. И всеки ден една част от техния споделен свят изчезва в забрава. Само любовта става по-голяма ...